Описание

„Има нещо ненормално в този свят, отчаяно крача по нашата нежна планета, половината човечество умира от глад, другата половина – пази диета…“
Стефан Цанев

Оцеляването на планетата Земя зависи от много фактори, но един от тях – храната (енергията) винаги ще бъде от решаващо значение за съществуването на всеки един жив организъм. Човекът, макар да се самоопределя като „венец на творението”, също не може да направи изключение от общото правило. Едни хора ядат за да живеят, други живеят, за да ядат. В съвременния, изпълнен с динамика начин на живот, често се стига до тези две противоположности. В историята на човечеството няма по- рязка промяна в хранителните навици, формата и качествата на храната, както през последните десетилетия. Това изключително напряга храносмилателната система и възможностите за адаптация и оцеляване на организма.

Гастроинтестиналният тракт е отговорен за приема на храна, смилането, резорбцията на хранителните вещества, защита от патогените и елиминирането на неусвоените остатъци. Тези процеси протичат в различните сегменти от тракта, което изисква ефективна координация в придвижването на съдържимото между тях. Милиони хора по света страдат от влошено качество на живот заради остри и/или хронични нарушения в стомашно-чревния мотилитет, проявяващи се с набор от симптоми (гадене или повръщане, коремни болки и разтягане на коремната стена, диария или констипация). Гастро-интестиналната съкратителна активност представлява ценен обект на изследователски интерес, тъй като последствията от нейното нарушение не просто предизвикват дискомфорт и финансово обремяване, но засягат директно процесите на смилане и усвояване на приетата храна, а в дългосрочен план – здравето и благосъстоянието на индивида. Трябва да се има предвид и факта, че в повечето случаи нарушенията в стомашно-чревната съкратителна активност са следствие, а не причина за дадено заболяване. Въпреки това, гастро – интестиналния мотилитет често бива неглижиран в диагностиката, проследяването и лечението на много разстройства.

Известно е, че социално значими заболявания като захарен диабет и артериална хипертония водят до усложнения, свързани с допълнително неблагоприятно въздействие върху храносмилането. В редица случаи лечението на артериалната хипертония с класическите антихипертензивни средства, или прогресията на нелекуваното диабетно заболяване може да доведе до странични ефекти, разстройващи двигателната функция на целия храносмилателен тракт. Изследването на контрактилната активност на стомашно-чревния тракт в условия на експеримент допринася за изясняване механизмите на нарушенията в гладкомускулната съкатителна активност на храносмилателната система. Научно-изследователските проучвания не просто дават ценни сведения за „поведението“ на гастро-интестиналния тракт в условия на норма и болест, под влияние на редица регулаторни фактори, но разкриват допълнителни възможности за изпитване и проследяване на ефектите от потенциални средства (природни или синтетични) за повлияване на нарушения стомашно-чревен мотилитет.